Автор: Теодор Недев В поредицата 265 истории за икономика“ тази седмица

Автор: Теодор Недев В поредицата „ 265 истории за стопанска система “ тази седмица Института за пазарна стопанска система (ИПИ) показва информация за конфигурираните ВЕИ мощности у нас на общинско равнище към 16 август 2023 година Източник на данните е Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР), която разгласява подробна информация за съответни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в употреба, както и агрегирани данни по типове ВЕИ мощности. Важно е да се посочи, че базата данни включва единствено обекти, за които АУЕР е издала гаранция за генезис на силата. Гаранцията трае по една година, а задачата ѝ е да потвърди, че даден размер електрическа енергия, който се търгува на пазара, е създаден от възобновим източник. Съответно, данните не покриват ВЕИ мощности за лично прилагане, чиято сила не се продава, както и мощности, които от дълго време са неактивни и операторите им не са подали заявление за гаранция за генезис. В тази публикация ще се спрем на четири съществени типа електрическа сила от възобновими източници – водна, слънчева, вятърна и такава от други източници, което включва биогаз, дървесина, черна луга, газ от пречиствателни станции за отпадни води и сметищен газ. Към момента у нас са конфигурирани и оперират общо 5180 МВт ВЕИ мощности. Най-голям дял имат водните електроцентрали, чиито общ потенциал е към 2374 МВт, следвани от фотоволтаичните с 2036 МВт, вятърните със 707 МВт и тези, употребяващи други източници, с 63 МВт. Правят усещане интервалите, в които са конфигурирани другите ВЕИ мощности. Например, главната част от водноелектрическия потенциал на страната е построена преди 2000 година. При вятърните и фотоволтаичните мощности се следят два интервала – първа мощна вълна на двата вида мощности през 2008-2012 година, както и втора вълна на слънчевата сила след 2020 година В последните три години ясно се вижда огромният растеж на фотоволтаичните мощности, които към този момент приближават потенциала на водните централи.  Разпределението на конфигурираните ВЕИ мощности у нас е неравномерно, като главно се диктува от нужните естествени условия за работата на съответния вид централа. Например водните електрически централи са съсредоточени в планински региони, където релефът разрешава генерирането на сила посредством тази технология. Общините с най-вече конфигурирани Водноелектрическа централа мощности са Белово със 736,2 МВт (където се намира ПАВЕЦ „ Белмекен “, както и Водноелектрическа централа „ Сестримо “ и Водноелектрическа централа „ Момина Клисура “)[1], Кричим с 261 МВт (там се намират ПАВЕЦ „ Орфей “, както и централите „ Кричим “, „ Въча – 1 “ и „ Въча – 2 “) и Девин (където оперират централите „ Девин “, „ Цанков камък “ и „ Тешел “). От друга страна, общините, в които има най-вече фотоволтаични мощности, са тези, които се радват на най-вече слънчево греене, като да вземем за пример в региона на Горнотракийската равнина. Първенците по конфигуриран фотоволтаичен потенциал са общините Пазарджик с 230 МВт (край локалното село Априлци се намира най-големият настоящ слънчев парк в страната – „ Риал Стейтс 184 MWp “), Калояново със 129 МВт (по-голямата част от тази мощ е съсредоточена в огромните ФтЕЦ „ Дълго поле “ и „ Дълго поле 2 “) и Стара Загора със 113 МВт (от които 100 МВт са предоставени от ФтЕЦ „ Тера Сол “). Вятърните електроцентрали са доста по-географски съсредоточени, като предстоящо те се намират в по-ветровити региони като северното Черноморие и по скатовете на Стара планина. Общината с най-вече вятърни мощности е Каварна с 399 МВт (там се намира огромният вятърен парк „ Свети Никола “), Казанлък със 72,5 МВт и Суворово с 60 МВт. Технологичните особености на другите типове ВЕИ централи значително предопределят и тяхното разпространяване из страната. Например построяването на Водноелектрическа централа е на процедура невероятно тук-там с равнинен релеф или където не са налични нужните водни басейни за задачата. Ето за какво в цели 172 общини, ситуирани най-вече в регионите на Дунавската низина, Горнотракийската равнина и Черноморието, няма нито една водноелектрическа централа. Подобна е обстановката и при вятърните електроцентрали, които също могат да оперират единствено в по-ветровити елементи на страната.  Към момента в едвам 28 общини има конфигурирани вятърни мощности. От друга страна, фотоволтаичните централи надалеч не са толкоз претенциозни, поради че задоволително огромни елементи от страната получават нужното количество слънчева светлина, с цел да има смисъл от работата им. В общо 254 от 265 общини има конфигурирани фотоволтаични централи, а в цели 129 общини те съставляват 100% от целия разполагаем възобновим потенциал. Интересно е да се прегледа и по какъв брой възобновим потенциал на човек се пада във всяка община. Средно за всеки гражданин на страната са конфигурирани по 0,80 кВт[2] възобновяеми мощности, като в 81 общини инсталираният ВЕИ потенциал на човек е по-висок. Най-високите резултати по този индикатор бележат точно общините с огромни ВЕИ обекти – Белово (103 МВт/човек), Кричим (36 МВт/човек), Каварна (31 МВт/човек) и Девин (25 МВт/човек). На другия полюс на разпределението стоят единадесетте общини, в които няма никакъв ВЕИ потенциал. Териториално видяно, най-вече ВЕИ мощности на човек се падат в общини, чиито релеф и климат са изключително подобаващи за създаване на водни, вятърни и фотоволтаични електроцентрали, т.е. в планинските елементи на страната, в равнинните слънчеви елементи на Южна България и по северното Черноморие. [1] В община Белово е ситуирана също и огромната ПАВЕЦ „ Чаира “, която обаче не е включена в базата данни, тъй  като е неактивна и надлежно не е кандидатствала за гаранция за произхода на сила. [2] За съпоставяне, в случай че вземем брутното ползване на електрическа енергия на страната за 2022 година – 38,3 млн. МВтч (източник: ЕСО) – и го разделим на броя часове в годината и средногодишното население на страната за същата година, на човек се падат по 0,68 кВт., т.е., в случай че възобновимите източници можеха да работят непрестанно, те биха били предостатъчни за задоволяването на енергийните потребности на страната. На страницата на ИПИ са оповестени и интерактивни карти, които дават благоприятни условия за по-подробен образен обзор.